Проектът

Изследователите в областта на византинистиката имат на разположение многобройни справочни издания, плод на работата на поколения филолози. Най-новите и значимите от тях са Clavis patrum Graecorum, Bibliotheca hagiographica Graeca, Clavis apocryphorum Veteris Testamenti, Clavis apocryphorum Novi Testamenti. Вековна издателска и изследователска традиция е положена в основата на тези изключителни каталози на текстове. Всяко проучване, посветено на (или дори само свързано с) книжовни паметници, задължително се консултира с посочените и с други сродни им справочници, цитира отпратка към тях и ползва поместената там библиография. Те покриват огромен материал, улесняват идентификациите на определени произведения, предлагат стандартизация, унификация и класификация, съдържат основната библиография и предоставят не само основното от съвременните познания за историята на даден текст, но също така дават възможност да се изследват цели текстови корпуси.

Известно е, че славянските книжовни паметници от епохата на Средновековието са в огромното си мнозинство преводни византийски текстове, компилации или сборници. В този смисъл тяхното пълноценно проучване е възможно единствено при сравнение със съответните гръцки оригинали. Славистичната медиевистика обаче все още не разполага с инструмент за изследване, който да съдържа а) класификация на преводните текстове на каталожен принцип и б) препратка към съответстващите гръцки оригинали. Това е една от причините славянската традиция, за разлика от арменската, грузинската, арабската, коптската, да не е „видима” за изследователите на византийското културно пространство, да не е пълноценно отразена в посочените византинистични справочници, да остава изолирана и мислена като част от „националните филологии”, а не като част от византийско-славянското културно пространство през Средновековието.

Целта на инициативата VERSIONES SLAVICAE e изработването на свободно достъпен интернет-базиран електронен каталог на средновековните славянски преводи и съответстващите им византийски източници. С нарастването на обема информация, включена в него, той ще се разрасне, надяваме се, до Clavis versionum slavorum Medii Aevi – един уникален научен справочник, без аналог в изследователската област, на която принадлежи (византинистинистична и славистична медиевистика).

Осъществяването на тази идея бе започнато през 2011 г., когато проектът „Електронна база-данни OperumpatrumGraecorumversionesslavicae: каталогизиране и проучване на съчиненията от Йоан Златоуст в старобългарски превод” спечели финансиране от Фонд „Научни изследвания” по програмата „Млади учени”. Благодарение на любезната институционална и техническа подкрепа на Централната библиотека на Българската академия на науките, която е базова организация за проекта, през 2012 г. изградихме основата на нашата база-данни и започнахме попълването й. Стартирането на една толкова мащабна инициатива изисква подбор на ограничен материал, чрез който да се изгради моделът за каталогизиране на текстовете и да се онагледят възможностите, които порталът ще предложи на медиевистите. Ето защо, първата задача, чрез която ще бъдат тествани и развивани научните принципи и техническите параметри на нашия електронен справочник, се състои в каталогизирането на произведенията на Йоан Златоуст в славянски превод. Творчеството на Златоуст е изключително подходящо в този аспект, тъй като има богата славянска традиция и е само частично изследвано. Паралелно, в рамките на срока на проекта и след това, ще бъдат включвани и други текстове, агиографски, хомилетични, химнографски, като амбицията ни е изчерпателно да представим и съберем на едно място постигнатото досега в отделни по-големи или по-малки палеославистични статии, студии, монографии и справочници.

Идеята за проекта бе вдъхновена и от очевидната необходимост от подобен каталог, и от постигнатото досега в областта на византийското книжовно наследство. Наш модел е преди всичко базата-данни за византийски ръкописи и литературни паметници PINAKES (http://pinakes.irht.cnrs.fr), изработена от Института за проучване и история на текстовете в Париж въз основа на картотека, подготвяна в продължение на две десетилетия от Папския институт за медиевистика в Торонто. Благодарение на проекта създадохме изключително ценен контакт с нашите френски колеги, те споделиха решения на определени въпроси, възникнали в течение на изграждането на PINAKES, а също така и идеи за бъдещо развитие. Използвахме успешно някои от техническите и научни решения, въведени за пръв път от тях. Въпреки това, славянският материал и състояние на проучванията са съвсем различни в сравнение с византийската традиция. Затова и нашата база-данни има и собствени метаданни, и независима от предходния изследователски опит структура, и други цели. Трябва да се има пред вид, че днес ние нямаме почти никаква база, върху която да градим един подобен каталог: в повечето описи на славянски ръкописи отсъстват идентификации на византийските оригинали, не притежаваме Патрологии, издавани преди векове, нито поредици за модерни критически издания като Sources Chrétiennes или Corpus Christianorum, нямаме други, сходни на нашата, бази-данни за средновековни славянски текстове.