Благодарение на проекта „Реконструкция на преславските агиографски сборници: издание и изследване на Станиславовия чети-миней” (ДМУ 03/19), финансиран от Фонд „Научни изследвания” към МОНМ, вече е достъпен един от най-ценените и използвани ръкописи от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София – НБКМ 1039 (XIV в.), староизводен чети-миней за септември-ноември. Сайтът Агиославика дава достъп до дигитални копия на всички страници от ръкописа, придружени с кодикологични и библиографски сведения. Предстои качването и на разчетения и набран текст на ръкописа.

Изданието се намира на адрес http://hagioslavica.com/bg/home/.

Златоструй е старобългарска колекция от хомилии на Йоан Златоуст, която не е достигнала до нас изцяло, в един определен ръкопис, а в т.нар. редакции – сбирки, черпещи независимо една от друга от първоначалния хомилетичен свод.

Най-важният източник за изследването на Златоструй е неговата пълна редакция. В нейното начало е поместено известното Предисловие, според което инициативата за съставянето на корпуса принадлежи на българския цар Симеон (893–927). Той прочел всичките книги на Златоуст, почудил се на мъдростта му и избрал словата, които да бъдат преведени.

Предисловие към Златоструй
от ръкопис РГБ–Москва, Русия, сбирка на МДА, ф. 173.I, № 43, 1474 г., л. 16v-17r.
(източник на изображението)

Така сбирката Златоструй се превръща в един от основните свидетели за усвояването на византийските модели сред славяните. Преписите на нейните редакции и отделни слова от нейния състав се разпространяват в Русия, Сърбия и на Атон чак до XVIII в.

Ето защо тази колекция заема централно място при съставянето на нашата база-данни, като от първостепенен научен интерес за екипа ни е не само каталогизирането, но и изучаването й.