Конференция върху Йоан Златоуст и Севериан Гавалски

От 7 до 9 ноември 2016 г. в Льовен (Белгия) ще се проведе конференция на тема „Йоан Златоуст и Севериан Гавалски – проповедници, екзегети и богослови“.

Участниците и темите може да се видят тук:

Programme

Съобщение: Връзките с Pinakes

Доскоро една от полезните и много удобни функции на базата данни Versiones slavicae беше непосредствената връзка с базата на Pinakes – всеки идентификационен номер по BHG и CPG водеше от нашата база към съответния гръцки текст в сайта на нашите френски колеги. Напоследък те обновиха сайта си и промениха облика му и начина на търсене в него. Сега Pinakes изглежда още по-добре и е още по-гъвкав за потребителите, но за жалост тази промяна прекъсна всички автоматични препратки от нашите текстове към техните. Те ни увериха, че работата по оптимизацията на сайта продължава и до няколко месеца отново ще бъде възможно да възстановим връзките. Докато това стане факт, приканваме ползвателите на Versiones slavicae да имат търпение и лично да се възползват от новите възможности за търсене в Pinakes!

Сътрудничество между разноезичните традиции (Лондон, 19-20 декември 2013)

На 19 и 20 декември 2013 в Лондон ще се проведе уъркшоп на тема „Подходи към издаването на текстове с многоезична традиция“ (ATTEMT – Approaches To The Editing of texts with a Miltilingual Tradition). Център на дискусиите ще бъдат въпроси и проблеми от практиката и опита на участниците при работата с текстове, които имат версия (превод, преработка, източник) в различни традиции – гръцка, славянска, арабска, арменска, сирийска.

Форумът се организира съвместно от King’s College London и KULeuven.

Програма и линк към резюметата има тук, повече информация – тук.

Участниците:

Eirini Afentoulidou (Vienna University)
David Birnbaum (University of Pittsburgh)
Laurent Capron (CNRS, Paris)
Britt Dahlman (Lund University)
Ilse De Vos (King’s College London / KU Leuven)
Aneta Dimitrova (Sofia University)
Jürgen Fuchsbauer (Vienna University)
Olga Grinchenko (University of Oxford)
Yavor Miltenov (Bulgarian Academy of Sciences)
Anisava Miltenova (Bulgarian Academy of Sciences)
Zara Pogossian (John Cabot University)
Barbara Roggema (King’s College London)
Samuel Rubenson (Lund University)
Lara Sels (KU Leuven / UGent)
Dieter Stern (UGent)
William Veder (University of Chicago)
Jason R. Zaborowski (Bradley University / Lund University)
Johan Åhlfeldt (Lund University)

Ръкопис НБКМ 1039 (Станиславов чети-миней) в интернет

Благодарение на проекта „Реконструкция на преславските агиографски сборници: издание и изследване на Станиславовия чети-миней” (ДМУ 03/19), финансиран от Фонд „Научни изследвания” към МОНМ, вече е достъпен един от най-ценените и използвани ръкописи от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София – НБКМ 1039 (XIV в.), староизводен чети-миней за септември-ноември. Сайтът Агиославика дава достъп до дигитални копия на всички страници от ръкописа, придружени с кодикологични и библиографски сведения. Предстои качването и на разчетения и набран текст на ръкописа.

Изданието се намира на адрес http://hagioslavica.com/bg/home/.

Избрана библиография на проф. Франсис Томсън

Проф. Франсис Томсън е един от най-изтъкнатите слависти на нашето време. Неговите проучвания са свързани с издирване, идентифициране и каталогизиране на византийските оригинали и съответстващите им славянски преводи. С това най-сетне славянската традиция отново, както в класическия си период, бива обвързана със своя основен източник и става възможно разглеждането на нейните особености и специфики на фона на византийско-славянската културна общност през Средновековието.

Тъй като в интернет-пространството трудно може да се открие списък на публикациите на именития белгийски медиевист, предлагаме подбрана библиография до 2009 г. в нашия сайт. Задължени сме на колегата Мая Петрова за предоставените ни материали.

Публикации на Франсис Томсън

В следващите месеци имаме намерение да обработим и включим в нашата база-данни колкото е възможно повече текстове, чиито идентификации дължим на усърдните научни дирения на проф. Томсън.