Проф. Франсис Томсън е един от най-изтъкнатите слависти на нашето време. Неговите проучвания са свързани с издирване, идентифициране и каталогизиране на византийските оригинали и съответстващите им славянски преводи. С това най-сетне славянската традиция отново, както в класическия си период, бива обвързана със своя основен източник и става възможно разглеждането на нейните особености и специфики на фона на византийско-славянската културна общност през Средновековието.

Тъй като в интернет-пространството трудно може да се открие списък на публикациите на именития белгийски медиевист, предлагаме подбрана библиография до 2009 г. в нашия сайт. Задължени сме на колегата Мая Петрова за предоставените ни материали.

Публикации на Франсис Томсън

В следващите месеци имаме намерение да обработим и включим в нашата база-данни колкото е възможно повече текстове, чиито идентификации дължим на усърдните научни дирения на проф. Томсън.

Златоструй е старобългарска колекция от хомилии на Йоан Златоуст, която не е достигнала до нас изцяло, в един определен ръкопис, а в т.нар. редакции – сбирки, черпещи независимо една от друга от първоначалния хомилетичен свод.

Най-важният източник за изследването на Златоструй е неговата пълна редакция. В нейното начало е поместено известното Предисловие, според което инициативата за съставянето на корпуса принадлежи на българския цар Симеон (893–927). Той прочел всичките книги на Златоуст, почудил се на мъдростта му и избрал словата, които да бъдат преведени.

Предисловие към Златоструй
от ръкопис РГБ–Москва, Русия, сбирка на МДА, ф. 173.I, № 43, 1474 г., л. 16v-17r.
(източник на изображението)

Така сбирката Златоструй се превръща в един от основните свидетели за усвояването на византийските модели сред славяните. Преписите на нейните редакции и отделни слова от нейния състав се разпространяват в Русия, Сърбия и на Атон чак до XVIII в.

Ето защо тази колекция заема централно място при съставянето на нашата база-данни, като от първостепенен научен интерес за екипа ни е не само каталогизирането, но и изучаването й.

Материалът в базата-данни е организиран така:

Вече има достъп до базата-данни Versiones slavicae, въпреки че тя все още се нуждае от подобрения и ще бъде постоянно попълвана. Екипът ни Ви желае успешна работа!